Aug 28, 2009, 5:48 PM

Плуващи мечти

  Poetry
1.3K 0 4

Аз живях, търсейки чистото небе,

но не открих нищо.

Живях за невинното сърце,

но в мрака то беше завито.

 

Нощта беше облечена в бели дрехи,

но никога неуспях да ги видя.

Плуваха ли, плуваха надалеч мечти,

аз летях, но не можех да ги стигна...

 

 

 

 

Милан Милев

23.07.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...