Отвори ми красивата порта
на душата си нежна с обкова,
от дървото на сбъдната орис
и с чукчето от сладка прокоба...
Всяка нощ да гостувам в смеха ти,
да посядам на тучна трапеза,
да залитам пиян във дъха ти
и с мечти алангле да замезвам...
Във съня ти да люшкам звънчета
и по теб пеперуди да пърхат -
да съм твоето плюшено мече,
дето може дори да похърква...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Радвам се на съпричастието ти!
Светъл ден!
, Ани - благодаря ви за интересните коментари...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
