По андалуски над Малага
Преди съвсем да опустея от нечаканост.
Преди да се здрача обвита в паяжини
и взора ми да замъглее от самотност,
ще срутя всичките стени иззидани.
Да влезе изгревът навътре в мене,
та цялата да светна от лъчите му.
И вятър да долюбя със коси развети
в последното си залезно обичане.
Над хълмовете ще издигна флага си -
криле от длани ще развея над скалите,
със бурнало сърце по андалуски над Малага,
над крепостите ще излея в дъжд сълзите.
С коне препускащи в кръвта ми ще обичам
във вихъра, забравила какво е болка,
и нямо във очите ти ще се заричам,
с любов изгубила си аналога...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
