По-бледен от залез преминал
Когато осъмвам замаян,
не помня защо съм живял.
Оборен от всичко потайно,
от дявола с мене преял.
По-бледен от залез преминал,
се взирам далече напред.
Оголено бъдеще с тиня
оглежда ме с поглед свиреп.
Но образът мой се предава
в небесните чисти води.
Частица от него остава
след изгрева пурпурносив.
Издига се плавно нагоре
линчувана с тъжни мечти,
подписва с ченгелче простора,
драскулка с неясен мотив.
© Младен Мисана All rights reserved.
