Dec 30, 2007, 8:29 AM

По Декември

  Poetry
844 0 11

Чадърите преливат
в капковидна тишина
и лек жасминов тембър.
Адажио,аморе и малко суета,
аз днес ще пея по Декември.

 

Във синьото кафе,
след осем вечерта
не идва любовта
и валентинови сърца догарят
във искрици кадифеност.

 

Канела и една мечта
тушира в погледа
изреченост.
Навънка  чака обичта
с букет "до истинската... нея"

 

(по Декември)

 

Ванилия, червен салон
и малко бренди.
Кехлибарен разлива се
денят,
копринено капризен мърка.

 

Мъгла и тихата тъга
по улиците на Несебър.
Локал и черно бял роял,
нощта клавирно
разсъблича любовта,
финално, по Декември.

 

Булевардно пусто е
във тази бяла самота
със лек бадемов тембър.
Адажио, аморе и малко суета...
свири ме по Декември.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...