По-добре да нямаш очаквания
По-добре е да вървиш през мъглата,
без да чакаш слънцето да пробие.
По-добре е да слушаш тишината,
отколкото обещания, които гният.
По-добре е да не строиш кули от мисли,
защото първият вятър ще ги срине.
По-добре е да не чертаеш пътища в ума си,
защото земята рядко следва картата ти.
Очакването е капан със златни решетки —
влизаш в него със светли надежди,
а излизаш с празни ръце и пресъхнало гърло.
Истината е проста и тежка:
никой не е длъжен да бъде твое утре,
никой не е длъжен да носи светлина в нощта ти.
Светът не ти обещава справедливост,
нито нежност.
И може би смисълът е в това —
да приемеш мимолетното,
да обичаш без гаранции,
да дишаш без да чакаш награда.
По-добре е да не търсиш утеха
в сенките на хората,
защото ръцете, които днес прегръщат,
утре могат да се превърнат в камък.
По-добре е да нямаш очаквания.
Тогава всяка топла дума е дар,
а всяка тишина — урок.
И може би точно в това смирение
се ражда свободата.
© Елеонора Христова All rights reserved.
