Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода
и две пеперуди ниско над нея.
Охлювът беше показал рогца,
две синегушки не спряха да пеят.
Все пак можеше и дъжд заваля.
Цигарата ми падна от устата.
Змия се смуши в мократа трева...
На статуя си сложих очилата.
Все пак дойде разсеяният шут,
/задавиха се с тъмна кал къртиците/
и чух го да повтаря като луд,
че късната вода не стига никога.