Ти не знаеш, но проклет ще си.
Ще те боли и огън ще гори.
Аз ще те подпаля и себе си дори,
а дяволът във тебе с пламъка ще си върви.
Не си единствен, но виновен.
Как може да си тъй престорен.
Ти обиждаш мен и всички хора.
Всеки ден ти мачкаш без умора.
Твойта дума е закон,
а аз те чакам, но без стон.
Не си мисли, че в скоро време
ний ще траем твойто бреме.
И след гнева ни, тъй огромен,
ще остане само мазен спомен.
© Кефор Потрати All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
