По-добре сложи край
И на тебе ти стана скучно оскъден светът,
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение,
не пропукал на живота суровата обвивка,
но карай без да завиваш към измамното поверие,
че има смисъл за някого компромисната отбивка...
Да, и при тебе димът не ще да те преглъща,
излязъл от ноздрите ти хлипащ и разплакан
и когато друг върху тебе себе си повръща,
укроти сърцето си и за първи път бъди нахален.
И аз носех на гръб чуждите проблеми и емоции.
Изслушвах, преживявах и помагах, но защо?
Аз бях тази, лекувана в душевните болници,
вампири ме изпиха до последна капка и какво?
Гола останах, дори и себе си вече нямам,
отдавна ми биха печатите „изтекла” и „негодна”
и всичко, защото между лъжци се бутах да сядам,
за това, че се сринах в краката си, сама съм си виновна.
© Стеляна All rights reserved.
