По друмите
Един младеж решил да поработи,
понесъл на гърба си той багаж,
отдал се на копнежа за банкноти:
и ето – беж към източния плаж.
Заминал за пари – да ги събира,
и приказка наум си сътворил –
когато настанили го в квартира...
За родните нивя се затъжил...
Погледнал красотата на небето,
протегнал към морето две ръце.
Разбрал, че чистотата е отнета
дори и от лицето... На дете?
В душата се събудила честта,
и тя се умножила многократно.
На запад възцарила се нощта.
Един младеж пътувал наобратно...
© Димитър Драганов All rights reserved.
