По „Животът е...“ от Андромаха (Белла)

По „Животът е...“

от Андромаха (Белла)

Научи ме, когато ми е тежко,

когато сякаш няма да разсъмне,

когато всяка истина е грешка

и всеки изход просто сън е...

да гледам със възторжена насмешка.

Царица пада - коронясва пешка!

Научи ме пред нищо да не спирам...

животът е да мога да умирам.

Щом царица коронясва пешка,

значи следва своята съдба,  

Тя е легнала в постеля грешна

и била наказана за глупостта.

Над в човешката тълпа се лута

самотен лебед сред безброй „приятели“.

Библиите не отключват клетки,

не са го вършили и звездните гадатели...

Търси да познае истини,

но не разбира, колко ще я заболи.

Лесно се описва видимото,

невидимото продължава да мълчи