Apr 1, 2012, 11:39 AM

По календара есенее

  Poetry » Civic
703 0 9

 

По календара есенее,

а сякаш се запролетява.

Цъфти априлската лъжа

навред по нашата държава!

 

За ведомствени интереси,

по пленуми и по конгреси,

във рапорти и във отчети,

лъжата като факел свети!

 

Тръбят за равенство.  Уви –

едни парите си не знаят,

а другите не знаят как,

отде да свържат двата края.

 

Докато някой, с две деца,

в едничка стаичка “се шири”,

другари наши, “по места”,

са с две и повече квартири.

 

Ще ни удавят в сив поток,

в безпринципност и във халтура,

но нагло казват: “Златен век

за нашата литература!”

 

Но вместо да разобличат

лъжците и да ги напляскат,

с награди ще ги отличат

и с две ръце им ръкопляскат.

 

Знам – най-накрая, щат не щат,

ще видят истината ясно.

Но то ще е едва в денят,

във който токът ще угасне!

 

1984.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Или времето е спряло, или ти си шаман...
    Хм... замисли ме.
    Поздравления и от мен, Ангар!
  • Актуално и тъжно!Поздрав!
  • От златен век за нашата халтура,
    през дискотека "светло-тъмно"
    върви народът, вика: "Ура!"
    докато топчето не гръмне!

    Поздравления за този твой стих, Ангар! Харесах.
  • Тъжно, но си е факт!
  • Докато не видях годината си мислех, че е писано днес!!1 Поздрав, Ангар

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...