Apr 25, 2009, 9:03 PM

По клавиши кънтиш без пощада...

  Poetry
912 0 10

 

                                                                                ... my one and only...

 

 

 

 

моя единствена...

 

първа любов

сгушила

звуци

стаени

безструнно

в тиха тъга

в бездиханна

мечта

 

моя музико

вплела безлунно...

 

хиляди

парещи спомени

хиляди вопли

водни сълзи

разводнили

тъгата...

 

в малка лодка

всред сини пътеки

 

по вълните

разбили

тъмата...

 

моя единствена

първа любов...

 

моя песен

безкрила

и свята...

 

като залеза

вплитам те

в зов

и прегръщам

те...

 

недопята...

 

 

 

 

моя единствена...

 

първа любов

като тяло

притиснало

в ласки

смъртта...

 

като вричане

паметно

вечер...

 

като мисли

посипали

с порив

плътта...

 

моя първа

безумна любов

моя страст

безутешно

изпята...

 

черно-бяла тъга си...

 

до гроб!

 

(по клавиши

кънтиш

без пощада...)

 

 

25.04.09

Пловдив

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...