по комшийски
Казвам й на Рада:
- Мъж ти ме харесва.
- Луда ли си - вика. -
виж ме к‘ва съм свежа.
- Свежа ли - на кукуво.
Просто си дебела,
а пък аз съм лукса
в неговата бедност.
Млада съм и стройна
е, гръдта ми - нейсе
(то дори и в операта
всичко не е песен ...)
По съм тъй различна,
с два'есет по-млада,
другото е лично -
няма да го казвам.
Леле, полудя ли ма,
що сега ме скубеш
нали беше сигурна
че си кат' маруля.
(хи, хи - дето само
някак си омачкана,
като на пазарище -
дълго си премятана).
Като ме подгони
пустата му Рада
грабна всички клони
де що бяха здрави.
Дъх ми се опиня
тя врата ми диша -
уж дебела (истина е)
а стрела камшична.
Ей го и мъжа й -
кара си камиона,
пътя цел във тръни -
тоя па му сгода.
Кат' се е нахилил,
музиката дрънка.
Ризата му крива...
Нещо ми помръкна.
Рада се стъписа,
рече да е "мила"
(тая Кума Лиса -
глей я к'ва е гнила).
Прави се на алтава
мъж си да подмами,
аз па викам: - Айде де,
ела да ме хванеш...
Гуми изсвистеха,
Димо се опули -
от стъклото в десно
Надето ни жУми...
Скъса ми сърцето
тая руса Нада, ейй
какво си мислех,
а па тя к'ва стана...
Нова е в селОто -
фелдшер по конете,
кравите изражда -
бъка от телета...
Креснах му на Димо:
- А бее, главо тъпа,
мене ме подкачаш -
с Нада се прегръщаш.
А па той се ежи:
- Млъквай море, селооо!
Прости сте и двете -
тя е пуФкаФ лебед.
Много е учЕна
раждана е в... знам ли,
но пък как умее...
коня ми да язди.
„Се ла ви" му викат.
Т'ва де, на живота -
врътнах се обратно,
Рада Фърли сопата.
Ето ни пак двете -
в двора (на ракийка).
Много си е свестна
моята комшийка...
© Дакота All rights reserved.
*
