По "Котки" на А.Л. Уебър
Кой нощем събужда квартала,
в бунището кой все крещи,
облечен кой веч е със слава
да бъде звезда за звезди?!
Кой пее, когато не искаш,
и хвърля сърцето в екстаз,
кой сънено вечер сам стискаш,
щом в мрака тъгува на глас?!
Кой вижда във кражбата смисъл
и мисли, че с туй е герой
и гордо се чувства орисан
да смята килера ти свой?!
Кой влака с усмивка командва
и мишките плаши навред,
кой дамите мило поканва
с „Госпожо, какъв тоалет!"
Кой има си име различно,
единствено в целия свят,
защото не може с безлично
духът му да бъде богат?!
Кой може да пипне безкрая,
да стигне мечтания рай
без нужда от „Служа" и „Зная"
и пак да е весел до край.
Кой с хората в мир веч живее,
а те го даряват с любов,
кой в твоя дом някъде грее
и все за игри е готов.
„Кой?" - може би вече се сещаш,
навярно спи в твойте крака
и чака паничка гореща
със обич от твойта ръка.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
