По мен...
Кубче лед – огледало,
което постепенно разлива
твоите черти по мен...
докато потънеш...
в дълбините ми...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Кубче лед – огледало,
което постепенно разлива
твоите черти по мен...
докато потънеш...
в дълбините ми...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...