Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Mar 11, 2010, 1:46 PM

По морето въздишам 

  Poetry » White poetry
548 0 9

По брега на морето въздишам.
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев
и от изток прераждат деня,
като симфония от нежни дихания
за любов, за живот ми мълвят.
Там скалите гнездо са за птици,
които достигат до сини звезди,
и сърцата си с орлови нокти
раздират, щом от любов ги боли.
Там мъжете са силни и властни.
Със стихии се борят за хляб
и във лодка от огнени залези
любят свойте жени с много страст.
По морето въздишам и навярно
съм русалка, заблудена в нощта.
Вместо с вълните да реша косите си,
пиша  в стихове своите писма.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??