По морето въздишам
По брега на морето въздишам.
По вълните, които шептят
нежна музика, изписана по вълните
и със слънцето пеят в захлас.
Там се раждат лъчите за изгрев
и от изток прераждат деня,
като симфония от нежни дихания
за любов, за живот ми мълвят.
Там скалите гнездо са за птици,
които достигат до сини звезди,
и сърцата си с орлови нокти
раздират, щом от любов ги боли.
Там мъжете са силни и властни.
Със стихии се борят за хляб
и във лодка от огнени залези
любят свойте жени с много страст.
По морето въздишам и навярно
съм русалка, заблудена в нощта.
Вместо с вълните да реша косите си,
пиша в стихове своите писма.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Сърдечни поздрави, Джейни!
