Онзи залък от хляба си, дето
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда,
да плета ръкавици покорна
и съгласна с всяка присъда,
да мъркам, на котка подобна.
Няма как да престана да искам,
ако има любов – да се случи,
ако ти се намираш наблизко,
покрай мен като дим да усучеш ...