По моя си начин
Онзи залък от хляба си, дето
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда,
да плета ръкавици покорна
и съгласна с всяка присъда,
да мъркам, на котка подобна.
Няма как да престана да искам,
ако има любов – да се случи,
ако ти се намираш наблизко,
покрай мен като дим да усучеш
ръцете, дъха си и трескаво
да дереш на парцал тишината,
и от болка превит, и от нежност
да си трънче в крилете на вятър.
Аз не влизам в калъп или схема,
в правила или формула сложна.
Да прескачам отдалече проблем
е мисия почти невъзможна.
За духа ми тревожен си струва
да размаха за каузата меч, но
да знае, че свободен ликува
и щом е обич, тя е за вечно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
