Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена,
изрязах его,
суета.
За плат избрах
финеса
на листата
и мекотата
на тъгата.
Приших за копчета
смирение,
за малки джобчета -
усамотение.
Подплата сложих
две-три души,
да топлят,
ако сняг завали.
Все още шия и кроя
до здрач,
за да си направя
свят по мярка -
като истински шивач...
© Лора Петкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
