Oct 29, 2024, 6:28 AM

По мъжки

  Poetry » Love
463 1 0

Необяснимо кротък и смирен -

поисках те и ми се случи.

Постла леглото ми с мечти

и всеки свян от мен съблече.

 

Показа ми най-звездното небе,

под сянката на думи ме обрече,

и всяка вечер с нюх на орел

израждаше най-светли чувства.

 

На талази копнежи ми сплете,

скрити в дълбокото на очите,

и със девет ключалки заключи

на всички съмнения вратите.

 

Затова, щом решиш да си тръгнеш,

до кокал забий ножа в греха си.

За какво ми е да имам звезди,

които скимтят като куче и капят.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...