Oct 29, 2024, 6:28 AM

По мъжки

  Poetry » Love
460 1 0

Необяснимо кротък и смирен -

поисках те и ми се случи.

Постла леглото ми с мечти

и всеки свян от мен съблече.

 

Показа ми най-звездното небе,

под сянката на думи ме обрече,

и всяка вечер с нюх на орел

израждаше най-светли чувства.

 

На талази копнежи ми сплете,

скрити в дълбокото на очите,

и със девет ключалки заключи

на всички съмнения вратите.

 

Затова, щом решиш да си тръгнеш,

до кокал забий ножа в греха си.

За какво ми е да имам звезди,

които скимтят като куче и капят.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...