29.10.2024 г., 6:28 ч.

По мъжки 

  Поезия » Любовна
82 1 0

Необяснимо кротък и смирен -

поисках те и ми се случи.

Постла леглото ми с мечти

и всеки свян от мен съблече.

 

Показа ми най-звездното небе,

под сянката на думи ме обрече,

и всяка вечер с нюх на орел

израждаше най-светли чувства.

 

На талази копнежи ми сплете,

скрити в дълбокото на очите,

и със девет ключалки заключи

на всички съмнения вратите.

 

Затова, щом решиш да си тръгнеш,

до кокал забий ножа в греха си.

За какво ми е да имам звезди,

които скимтят като куче и капят.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??