Необяснимо кротък и смирен -
поисках те и ми се случи.
Постла леглото ми с мечти
и всеки свян от мен съблече.
Показа ми най-звездното небе,
под сянката на думи ме обрече,
и всяка вечер с нюх на орел
израждаше най-светли чувства.
На талази копнежи ми сплете,
скрити в дълбокото на очите,
и със девет ключалки заключи
на всички съмнения вратите.
Затова, щом решиш да си тръгнеш,
до кокал забий ножа в греха си.
За какво ми е да имам звезди,
които скимтят като куче и капят.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени