ПО НАВИК
По навик свикнах може би да те обичам,
ако любов е туй, дето чувствам, че краде
от времето, в което уж ме води смисъла
и нуждата да съм единствена за теб.
По навик свикнах до тебе вечер да заспивам
и да вярвам,че винаги съм копняла за това,
за този,който дъхът ми от любов е спирал,
а сега улегнал е.Цвят разцъфнал в пролетта.
По навик научих се да те целувам,
без да влагам в ласките си топлина.
Оглеждам се в очите ти и виждам друга,
а искам да бъда себе си,да съм жена.
ако любов е туй, дето чувствам, че краде
от времето, в което уж ме води смисъла
и нуждата да съм единствена за теб.
По навик свикнах до тебе вечер да заспивам
и да вярвам,че винаги съм копняла за това,
за този,който дъхът ми от любов е спирал,
а сега улегнал е.Цвят разцъфнал в пролетта.
По навик научих се да те целувам,
без да влагам в ласките си топлина.
Оглеждам се в очите ти и виждам друга,
а искам да бъда себе си,да съм жена.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
