По нестинарски
615
0
7
Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик приглушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки
танцуват, прославят мига,
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта.
© Таня Мезева All rights reserved.
