Nov 2, 2015, 12:24 AM
По нестинарски
434
0
8
Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,
нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец
залостила вси страхове.
Превръща се... тъпанът в ехо,
а гайдата с вик приглушен
в душата прониква дълбоко...
Заплаква обредният ден.
Нозете по въглени жежки
танцуват, прославят мига,
във който животът човешки
триумф е в двубой със смъртта.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поезия, истинска, висша - Поезия...!!! Изтръгнато - по нестинарски...!!!
-
От сърце благодаря на всички спрели се тук!
-
Поклон, Поетесо! - искрени възхищения от мен, Таня!
-
Такова психологизиране на нестинарския танц срещам за пръв път.
"Нестинарски жаравата сричам поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии,нарамила кръста студен,
препускам през ада убиец залостила вси страхове."
Виртуозно изречени редове! Поздравявам те, Таня!
П.П. Ина, Ина, ама какво правиш ти? Ще ти тегля хубавите ушенца!
А тъкмо взех да ги обиквам. -
Критиците, затова са критици, да се гневят.
А жаравата, затова жарава, да има кой да тича по нея. -
Благодаря ти, Марияне!
-
Поздравления,Таня!Много смислен и въздействащ стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чудесно, Таня, поздравявам те от все сърце!