По „Неверница“ от Андромаха (Белла)
По „Неверница“
от Андромаха (Белла)
Не вярвам в онова добро,
което постоянно се усмихва.
Не вярвам в сладкото дърво
със чийто плод така се свиква.
Не вярвам в правдата нахална,
застрелваща от упор чужди истини.
Не вярвам в нищо идеално...
светците на земята са измислици.
Аз вярвам в точната ръка,
раздаваща понякога плесници,
във мълнията и в гърма
на Твоите небесни колесници.
Аз вярвам в къшейчето хляб,
намерило глада по чудо.
В дъжда в очи на някой сляп
прогледнал във заблуда.
Аз вярвам в тайната любов,
която може би е луда…
Аз не вярвам в божествена правота,
разпалвала от векове безбройни клади.
Не вярвам и в словата от амвона,
обещаващи призрачни награди.
Аз не вярвам в лицемерно благочестие,
което мрази думичката „извинявай“.
И нищо чудно, щом църквата учи,
че за всичко винаги е била права.
Аз вярвам, че всичко се връща
в незнаен ден, в незнаен час.
Добро ненаказано няма
и за злото го вярвам аз.
И вярвам в тайната любов!
Онази, що не бива да признаеш,
но да сториш всичко си готов,
за което без после не се каеш...
© Вили Тодоров All rights reserved.
пише го в светите книги. Каквото е горе, това е и долу... много ми хареса! Браво!