По новолуние в Стария град

Feb 15, 2011, 1:33 PM

Poetry » Other

637 0 2

Резен от дюля, тази млада Луна,

потреперва и облото рамо

залюлява си сянката, леко, едва

от небето се мъчи да стане.

Но къде ще избяга - не знае,

от минутите дълги, протяжни,

по дърветата стари чертае

с лунни мигли - гъсти и влажни.

Всички гълъби в Стария град

слагат сивите, мокри пижами,

на небето по златния шев

са намятани тънки юргани

от последните капки мъгла.

Колко много слепи прозорци

крият старите, тъжни фасади,

а пердета на точки крепят

празни, пукнати вази...

Тази моя Луна недозряла

е момиче на двайсет години.

Хайде, окръгляй ги тез рамене,

дано котка пътя ти не мине!

Please sign in with your account so you can comment and vote.