May 7, 2017, 11:11 AM

По обичта към теб със нея си приличам 

  Poetry » Love, White poetry
926 5 11

 

Кажи, наистина ли съществува, 

от плът и кръв

или е хаос от мечти

и цветни сънища,

които те страхуват от теб самия?

 

Успял ли си да я прегърнеш,

от светлото по-светла

или е петънце в окото ми, 

но истинско, 

заченато от твой копнеж?

 

Безкрайно близка ли е

или по-далечна,

когато в черните извивки на косите ми

посегнал си да я докоснеш?

 

Боли ли дóпирът?

Дали я виждаш денем,

нощем...

още...

откакто си ме имал в синя свещ запалена?

 

Дали я кръсти с твоя глас –

дълбокогърлен,

шепотен

и сложи ли ѝ име?

Побра ли я във шепичка?

Зазижда ли я в крепости?

Отдадена на теб и несравнима.
 

А ако е лъжа,

навярно затова е, 

че да не се виниш

във някакво безумство

и да не те боли,

когато с пъргав вятър

от твоите мечти за стотен път си тръгвам,

оставила ти части от нея – несглобяеми –

отново да ме викаш и с лупа да претърсваш.

 

Сега те обожавам

с притихналото в погледа

в сълзата ти по нея, 

но повече за мен...

 

Попива те сърцето ми,

когато ми преливаш

незримо съвършенство 

с трептенето на говора

 

и може би по обичта към теб

със нея си приличам.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младене, от теб се уча, приятелю!
  • Благодаря ти, Аничко... винаги е ценно да чуеш такова мнение... правилно си усетила нещо, което аз не съм забелязала...ще се опитам да избягвам тази обобщаваща декларативност... дали ще мога не знам, но наистина ще опитам. Наистина ми е много ценно казаното от теб. Благодаря!
  • Обичат те тебе думите, Райне, обичат те...
    Сега ще ти кажа нещо, лично мое усещане, за поезията ти. Техническата страна е в копентността на Майстора. Моето може и да е субективизъм.
    Понякога в стиховете си на финалите - скачаш или вмъкваш прекалено обстоятелствени думи (говоря по принцип, чела съм доста от нещата ти). Моето мнение е, че думите трябва да се водят ръка за ръка и накрая обощението, да е такова, че да затвърди чисто сетивното усещане в читателя, което всъщност оставя нещо като: " да точно това е и за мисля така или съм се чувствал /а така". Когато има директен скок или прекалено обстоятелсвено обяснение, това не се получава.
    Мнението ми е съвсем добронамерено, защото харесвам дълбочината на изказа ти. Ти пишеш и зад редовете, а аз обичам точно такива думи.
  • Страхотна лирична изповед, на каквато е способна единствено възвишена душа и поет - майстор на стиха. Благодаря за удоволствието да те чета, Райна!
  • Мерси Влади! Че намина
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Не се извинявай, приятелю Стойчо...ще се четем ще си свикнем на писаниците...усмихни се!
  • Райна,съжалявам че неправилно интерпретирах стихотворението...Вината е в любовното(болното)ми въображение!Така погледнато,както ми обясни: приемам нещата от друг ракурс.Но това не променя отношението ми към лириката ти.
  • Стойчо, приятелю...аналогията е , че всяка жена прилича на част от мечтата на любимия...нямам идея за любовен триъгълник...явно не съм го изразила добре...Благодра г-н Тенев...чест е за мен
  • Хубав бял стих! Давам го за пример, защото някои автори бъркат това понятие със свободен стих. Белият стих няма рими, но има ритмична стихотворна стъпка, за разлика от свободния. Това е бял ямб.
  • Три в Едно!Две жени обичат един мъж,което е възможно: един мъж да обича и двете! Любовен коктейл ,напр.Дайкири! Иначе лириката е безспорна,особено-след коктейла! Браво,Райна!
Random works
: ??:??