По Оскар Уайлд
Тя каза, че ще танцува с мен, ако ѝ донеса червени рози — възкликна младият студент...
Оскар Уайлд ,,Славеят и розата"
Колко тихо седиш всяка вечер до мене,
строфи свои редиш без да спориш излишно.
Аз живея във свое недействително време,
ти по мъжки улегнал разсъждаваш логично.
Всеки път твоят поглед безкомпромисно точен
се препъва във взора ми невъзпитано млад -
аз мечтая за славея и червената роза,
като в приказка тъжна на Оскар Уайлд.
И повярвай не искам от сребро закопчалки,
нито синята рокля от разкошен атлаз,
ако можех да чуя чудноватия славей,
ако можех сърцето му да съживя...
Не живея практично, навярно съм луда,
философия нямам, не познавам Дидро.
Всеки разум оставям на хората в нужда -
за едни е логично, а за мен е любов.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
