По-просто от Кант
Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит
на стената на някаква тоалетна:
"Спрете Земята - искам да сляза от Нея за миг" -
на спирка, наречена "Вечност".
Настоящето възприех като мит.
Митът, че всички живеят.
Вертикални покойници в марш полужив,
в поход към хоризонталната си одисея.
Всичко е просто игра.
Игра на по-висше с по-нисше.
Никне бързо нова трева
и покрива паметта на предишното.
Птиците умират сами,
както впрочем и динозаврите.
Планини не отиват при планини.
Най-красивото влиза в клоаките.
И издигат горди чела
върховете - скулптури от камък.
Фантазията на троновете си от била
се оглежда за пещерен замък.
Но за какво си готов?
Богат по-щастлив няма да станеш.
Бедността те превръща на роб.
Извисяването носи страдание.
И накъде ще летиш?
Към звездите?
Към други планети?
Ной ли ще възкресиш
в една осъвременена версия?
Изход и вход са едно.
Главното това е тунелът.
И отговорите ще ги получиш пак там,
но след като мине разстрелът.
© Младен Мисана All rights reserved.
