Разпиляват светулките мрака...
По пътеките нощни води ме!
Като дъжд свети звездното мляко,
издоено от лунното виме.
Сто причини ни свързват по име
и ни хвърлят в космичния хаос.
По пътеките нощни води ме,
утре вече ще бъде нахалост.
И когато на моето рамо
любовта ти поспре отмаляла,
запомни, обичта ми е плазма -
илюзорна, измамна и бяла...
© Елия All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
