По пътя
Вървя
по оня път, нагоре…
Боса съм
и ми е леко.
Не трябват дрехи,
нито хляб,
а само песен на щурчета.
Звездите
приказно блестят
и пътеката
е светла.
Мирише на гора
и на тамян,
бели кончета ме следват.
За горе
нося само армаган…
душата си
от медна пита
и бъклица
от моето сърце,
пълна с обич недопита.
И ако
някога и някъде
се случи,
да се срещнем с теб,
моля те,
хвани ме за ръка
заедно да повървим напред.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
