По пътя (С горещо кафе и два кроасана - 2)
Обичам кафета и лютиви шкембета,
със два кроасана от Била!
И с мерак за Патая, за вкусна папая,
аз свърнах По пътя за Рила!
Там срещна ме Дени с очи зачервени
от тъга и сълзи по момчета!
Казах й: - Дени, зарежи тез гамени,
по света има много морета!
В миг тъгата замина към друга година,
потеглихме с Дени По пътя!
След два кроасана тя стана засмяна,
сълзите дълбоко си скъта!
Дадохме газ и се срещнахме с Краси,
дошла от далечна Канада.
Тя вместо в Хавана, с една домаджана,
отдалече започна да “страда”!
А след цял километър мернахме Петър,
да мъкне мастика и дини!
Прибавих сметана към мъжката рана,
Гавраил пък донесе мартини!
Подминахме Гошка, в една Запорожка,
не взехме във Голфа и Милка.
Но Пепи, със сини, мечти зариби ни,
с парфета и с весела жилка!
Видяхме - Генека, а той пък намекна,
че много са два кроасана!
Помислих нормално и малко банално
накупих си още сметана!
А По пътя, Ирина, прекрасна бамбина,
кроасанчета взе да сънува!
Не редки компоти, а големи комплоти,
тлъсти чекове взе да бълнува!
И времето стана с тези два кроасана
любовно - съвсем платонично!
Но момето навреме дойде да ме вземе,
и Пътят, завърши трагично!
Юри
Йовев
Февруари
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
