П О   П Ъ Т Я  -  И З В Ъ Н Р Е Д Н О

Скъпи ми,любезни читателю,

който по ме системно четеш

заради стила ми пълен с превратности

и с нестандартен поетичен сърбеж,

нали не си мислиш,че пиша за слава

или пък за пари на моите години,

не разбираш ли,че за Бъдещето го правя

и не желая с Него,да се разминем.

С опита от мене натрупан,

подсилен с малко от Бога мая,

желая,да чуете през поетичния рупор,

как да Спасиме нашето Вечно Сега.

От първия си стих ви още говоря,

че всички сме затънали в Съдбовни Сезони

и сами сме виновни за нашето изнемогване,

а Природата не може да прекрати нашата Агония,

ако ние Й вечно нанасяме рани.

Тя е добра,но ако ний продължаваме,да сме лошите,

ще дави,ще гори,ще спре,да ни храни,

заради нашите лъжи,корупция,пошлости.

А всичко е толкова простичко?!

Трябва да видим и проумеем Космичните Принципи!

Без Техните Истини нашите кули са восъчни,

а Енергията Изобилна при нас ще е винаги липсваща.

Другарите потулиха безотговорно Царичина,

без адекватни от тяхна страна доводи

и ние продължаваме в тая посока,да бичиме,

без алтернатива за радващи поводи.

Не ме четете просто така,за удоволствие,

вникнете,проумейте,включете се,помогнете,

за да победим Стихиите,неосъзнато поканени гости,

толкова ли е трудно,да го разберете?

Всяка година по-лошо ще става!

Ако липсва зърното рационално,

ще продължаваме,да гасим огъня с плява

и ще се мъчим от плява бентове ,да създаваме...

В безкрая на тая Вселена

всички неща са взаимно свързани,

в нашият случай без идея за обединение

далеч ще оставаме от решаването на пъзела.

Колко пъти вече го заявявам,

че решение има,но няма на кого да го кажа,

колко пъти от глупаци съм обвиняван,

че е Глупост,да се правя на Важен?

Документи и факти колкото щеш,

архивът ми е доста огромен,

но е безсилен пред Великия Кеш,

който Легендите превръща в умиращи спомени...

Пет века на непосилния гнет,

преиначен на тревиално присъствие,

на Апостола Всемирен,Витален Завет,

в читанките днеска отсъстващ...

Ясно ми е,че не мога сам да се справя,

а знам,че Стихията ще помете всички ни,

знам,че от ден на ден по-лошо ще става,

продължим ли да мием на Пилата ръчичките...

Историята вечна в Духовните Сфери

ще тегли чертата и на всичките грешници,

за напред роли по-скромни ще им намери,

а други отново ще съсипват общите интереси.

Равновесието ще продължи,да флуктоира

във вечната приказка без начало и край,

но защо точно ние трябва да се разминем

със свободата на избора,да поживеем във Рай?

15.07.2024г.гр.Свищов