В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам
едно парченце с дъх на лято.
С него младостта си да откупя
и детството на спомени богато.
И в крайчеца на всеки сън
да бъда себе си- добра и бяла.
Приседнала в магията отвън
до песента на птица отлетяла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up