По пътя на глухарчето
В шепите ти се събирам
като въздишка на увяхнало глухарче,
съблякло и последната си риза,
захвърлило мечтите си по здрача.
От луната кротка си отчупвам
едно парченце с дъх на лято.
С него младостта си да откупя
и детството на спомени богато.
И в крайчеца на всеки сън
да бъда себе си- добра и бяла.
Приседнала в магията отвън
до песента на птица отлетяла.
Усмивките ми да са от сърце.
Щурчето всяка вечер да ми пее.
И вятърът незнайно от къде
едно глухарче пак да ми довее.
Изгрева отново да намирам.
Звездите топли тихо да блестят.
Не искам и да зная накъде отивам,
но знам… вървя по моя път.
