Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
May 9, 2021, 12:54 AM

По пътя на лечението 

  Poetry » Humour
331 1 7

Казват, че със хора се живее,
ама, те направо чупят тъпомера.
На който последен се смее,
му загрява бавно софтуера.

Между ушите им е толкоз празно.
Нервите ме карат да крещя.
И, добре поне, че те са от желязо
та на мястото да си тежа.

Поболях се с тия персонали.
А, те за мене пет пари не дават!
Е, да, ама не са познали!
Техен ред е да внимават!

Ще опитвам спортове екстремни,
( имала съм нужда от адреналин )
за илачи на терзания душевни
и повдигане на ниския хемоглобин.

С парашут да скачам се реших
и естествено се случват злополуки.
Станах, поизтупах се и промълвих:
- Ей, изгинахме със тия парашути.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??