По пътя на лечението
Казват, че със хора се живее,
ама, те направо чупят тъпомера.
На който последен се смее,
му загрява бавно софтуера.
Между ушите им е толкоз празно.
Нервите ме карат да крещя.
И, добре поне, че те са от желязо
та на мястото да си тежа.
Поболях се с тия персонали.
А, те за мене пет пари не дават!
Е, да, ама не са познали!
Техен ред е да внимават!
Ще опитвам спортове екстремни,
( имала съм нужда от адреналин )
за илачи на терзания душевни
и повдигане на ниския хемоглобин.
С парашут да скачам се реших
и естествено се случват злополуки.
Станах, поизтупах се и промълвих:
- Ей, изгинахме със тия парашути.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
