Apr 26, 2018, 8:55 PM

По „Сбогом“ от Андромаха (Белла)

  Poetry
613 0 1

По „Сбогом

от Андромаха (Белла)

 

В моя свят няма място за теб,
изгоних те, защото... те обичам!
Страхът ми свойта жертва взе
и аз престанах името ти да изричам.

Спуснах завесите...
зад тях скрих душата...
и да погледнеш в очите ми...
ще се изгубиш във мрака.

Не съм изтръпвала, не съм жадувала,
не си треперил.
Не съм те целувала...
не си ме намерил...

Не те е имало, не си живял,
не съм те срещала...
за мен не си копнял.
Не съм ти шепнала, не си ме чувал...
измислила съм те,
а ти си ме сънувал.

Зарових спомените в зоната на здрача
и... спрях да плача...
спрях да плача!

 

 

Още от епохата Хадей

сред тълпи от лутащи се хора

една осъдена душа

обич търсеше в простора.

 

Достойна е за танц с вятъра

в горещата арабска нощ,

ала кораб с алени платна

няма на хоризонта още...     

 

Нямайки с кого да разговаря

тя ще превърне нощите си в бдения,

оковала себе си сама

в свят от призрачни видения...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...