Когато камъните, хвърлени по тебе,

превръщат се в стена,

ограждаща те от жестокостта,

анестизирани от Бог

са болките на мъчениците,

лицата им сияят сред пламъците,

оцеляващи сред лъвове на яростта,

недокоснати остават от заострените куки

на злото, раздиращи плътта,

на косите си провесени

размахват на молитвата орловите криле

и ангелите слизат от небето

да осенят с крилата си

сърца девичи, като росата чисти,

във Господ влюбени

с любов по-силна от смъртта.