Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам,
да пропадам,
да се влача,
да проклинам,
без пощада,
да отричам
и да плача.
© Полина All rights reserved.