Mar 28, 2010, 10:19 AM

По-слабата в мен

Poetry » Love

1.5K 0 3

Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам,
да пропадам,
да се влача,
да проклинам,
без пощада,
да отричам
и да плача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

remember-me-f (Надето)

Точно това вдъхновение си заслужава саможертвата. Уникална си

2010-12-03T22:45:58+02:00
Polia (Полина)

Благодаря ви !
Що се отнася до по-силната, тя винаги побеждава, но всеки има и своите слаби моменти... Какво да се прави, по-слабата в мен пише по-силните стихове !

2010-03-29T06:07:12+03:00
ToSh (Т.Т.)

А по-силната,би трябвало да може да помогне на по-слабата!Събуди я и я помоли за помощ Аз също те поздравявам за прекрасния стих

2010-03-28T18:51:12+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0