Apr 23, 2020, 12:22 AM

По срeдата

  Poetry
748 0 0

Нощен път.

В капана на мислите ни

стоим хванати

сякаш в клетка,

а ключът за нея

е дестинацията.

Озоваваме се

на кръстопът.

Кой завой

да вземем?

Наляво сочи

табелата на миналото,

а надясно - ''Бъдеще''.

Неизвестен град.

И неясни километри.

И спираме

по средата.

Обратният завой е бягство,

но спасение ли е?

''Ключът''.

Изскърца десният мигач.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...