Sep 4, 2019, 11:54 PM

По „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте

  Poetry
363 2 1

Нека в някой друг живот те срещна,
тъй като разминахме се в този.
Знам — мечтата ми е малко смешна
и сме на различни коловози.

 

Нека в някой друг живот ме срещнеш,
тък като не се получи в този.
И шептя — тогава ще усещаш
само обич и безкрай възторзи!

 

Нека в някой друг живот се срещнем,
тъй като сме твърде плахи в този.
Но на любовта сме подопечни! —
И ще е живот, любов и рози!

 

Нека, ала чакането жари
и гнети, и е непоносимо! —
Че не ще се днешното повтаря...
...............................................................
Тъй че — днес! —
Че сетне — немислимо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...