По стълбите слиза жена.
Колко красота има в нейните движения!
И колко малко стълби…
Опитвам се да мисля за друго,
но не успявам – защото по стълбите слиза
ТЯ!
Усещам я.
(желая я…),
но никога няма да я заговоря,
защото думите ще я скрият от мен.
Те са лабиринт,
от който няма излизане
без спасителната нишка на съзерцанието.
Затова ще стоя тук и ще съзерцавам
най-красивата гледка на света –
по стълбите слиза жена.
© Илиян All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
