Jul 16, 2013, 9:51 PM

По стълбите слиза жена

  Poetry » Love
680 0 2

По стълбите слиза жена.

Колко красота има в нейните движения!

И колко малко стълби…

Опитвам се да мисля за друго,

но не успявам – защото по стълбите слиза

ТЯ!

Усещам я.

(желая я…),

но никога няма да я заговоря,

защото думите ще я скрият от мен.

Те са лабиринт,

от който няма излизане

без спасителната нишка на съзерцанието.

Затова ще стоя тук и ще съзерцавам

най-красивата гледка на света –

по стълбите слиза жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...