ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1252
Oct 5, 2016, 7:44 AM

По стъпките на отдавна отминало лято 

  Poetry » Other
579 0 6

                      

По стъпките на отдавна отминало лято

 

Вървя по брега на морето,

което

прилича на чуден,

отдавна застинал пейзаж.

И няма ни полъх, ни грохот

от буйни, разбити в скалите вълни,

а слънцето сякаш се скри

зад близкия хълм.   

Същински вълшебен мираж.

 

Но крясък на чайки

ме върна към спомен от вече…

отдавна отминало лято.

И воден  от старите стъпки

пристигам до малкия залив

с познатата стара скала,

където

бе кацнало  бялото ято.

 

Възкръсват забравени  чувства,

взривяват  се бурни желания,

останали още от древни предания.

Изчезват луната, звездите, небето

и… всичко,

а времето спря.

Размахал неземни крила

политам в безкрая

със НЕЯ

и влизам отново във рая,

забравил тъгата,

която ме чака на кея.

 

                ---***---

 

Стопи се миража,

изчезна и ятото,

а с него и лятото

когато…

А споменът тръгна самотен

по приказна лунна пътека

и бързо изчезна „отвъд“ хоризонта,

до който не може да стигне Човека.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??