По стъпките на отдавна отминало лято
По стъпките на отдавна отминало лято
Вървя по брега на морето,
което
прилича на чуден,
отдавна застинал пейзаж.
И няма ни полъх, ни грохот
от буйни, разбити в скалите вълни,
а слънцето сякаш се скри
зад близкия хълм.
Същински вълшебен мираж.
Но крясък на чайки
ме върна към спомен от вече…
отдавна отминало лято.
И воден от старите стъпки
пристигам до малкия залив
с познатата стара скала,
където
бе кацнало бялото ято.
Възкръсват забравени чувства,
взривяват се бурни желания,
останали още от древни предания.
Изчезват луната, звездите, небето
и… всичко,
а времето спря.
Размахал неземни крила
политам в безкрая
със НЕЯ
и влизам отново във рая,
забравил тъгата,
която ме чака на кея.
---***---
Стопи се миража,
изчезна и ятото,
а с него и лятото
когато…
А споменът тръгна самотен
по приказна лунна пътека
и бързо изчезна „отвъд“ хоризонта,
до който не може да стигне Човека.
© Христо Запрянов All rights reserved.
