Nov 10, 2009, 12:13 AM

По тъмно

  Poetry » Love
1.5K 0 12

 

 

Желана нежност. Твоята ръка

тайно ме докосва в тъмнината.

С крилото на забравена мечта

прегърна  ме. Не отлетя нататък...

 

Любовна нощ. Закрих луната.

Със стъпките на влюбена жена

при теб пристигнах. В голотата

с греховна мисъл. Но с Душа!

 

Съдбовна нощ. Оттук нататък

ще крием сенките си всеки път,

преди да те целуна на раздяла

по улицата стръмна. Пред дома ти -

 

И се прибираш тихо при жена си...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...