По „Умът да отговори“

от Андромаха (Белла)

Ти казваш щастието е минути,
а болката ни трае векове
и раните са безпричинно люти,
кървят додето нещо не умре.

Защо е всичкото това страдание,
нали е казал Бог, че е Любов.
Любов приличаща на наказание.
Това ли, Боже, е Любов?

Опитвам се да те разбирам,
сърцето и умът са във война:
Крещи сърцето: Не убивай!
Умът: Убивай, като на война!

Ти казваш щастието е минути,
но знаеш ли, не е така -
молитвите на болката са чути
и всъщност болката е Любовта.

И струва си. Оо, само как си струва!
Животът безболезнено е смърт.
Нима непарещ огън съществува?
Да отговори на това умът!

"Щастието ни сега е част от болката ни после"

Някой знае ли какво е Любовта -

заблуда, приумица или химера?

Към райско щастие ли е начало

или лек за болка си намерил?

А може би е само слънчев лъч

нас в житейска тъмнина огрял?

Или сънуваната капчица вода

от странник в пустинята заспал?

Мираж, роден от нощното небе,

което в огъня на изгрева заспива?

Или клада в погубвано сърце

разпалена от самовлюбената дива?

Погребваща оазис орда пясък?

Жадуваната от сърфист вълна?

Или жестоката причина лебед

да полети след песен към смъртта?

Нека не узнаем що е любовта!

Непонятна, тя е много по-красива

като недостигната, сънувана мечта,

танц съзрян на нестинарка-самодива...