... по Вода...
Разводняваш даже и раздялата:
чашата с вода пред мен плисни я -
уж да ù върви на „поумнялата”,
а де факто ми кажи: „Изпий я!”
Тц. Не е достатъчно студена.
И не ти се връзвам на маневрите.
А приятелското отношение
си го...
... скъсай.
Барабар със нервите.
Миналото вече абортира
и накуп изтекоха водите му -
в тях изплува вариант „на мира”,
в който ме оставяш! Наложително!
Да се дави другата наивница
между корабите във очите ти –
аз, „приятелю”, съм те отписала
и воден знак не нося под гърдите си.
Ръчната ти тежест върху рамото
е символ на подкрепа... в твоя полза.
А „ЦЕЛИЯ попътен вятър” (казано)
поеми обратно.
Че е грозно.
Виж преливащата в нас ирония:
искаше на мокро да се хлъзна,
а в „приятелската” какафония
изми очите ми. (Макар и късно.)
... Благодаря за чашата. С Водата,
но ще тръгвам.
Ти подливай, хитро е!
На сухо стой. С попътния си вятър.
И „ЦЕЛИЯ” поемай си го.
Митре ле.
© Лора Димитрова All rights reserved.
