Jul 15, 2007, 8:57 PM

По времето, когато бяхме

  Poetry
1.1K 0 6
На поколенията, които помнят и най-вече на тези, които опазиха листата си!


По времето, когато бяхме
всички трилистни детелини,
изтръгваха листата
на надтрилистните,
за да не се мразим,
но не се и обичахме.
Пазехме тайната всички -
не са трилистни преброителите ни.
Затова от сянката
надничаха те,
в сянка криейки
безлистието си.

2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румена Румена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...