Jul 15, 2007, 8:57 PM

По времето, когато бяхме

  Poetry
1.1K 0 6
На поколенията, които помнят и най-вече на тези, които опазиха листата си!


По времето, когато бяхме
всички трилистни детелини,
изтръгваха листата
на надтрилистните,
за да не се мразим,
но не се и обичахме.
Пазехме тайната всички -
не са трилистни преброителите ни.
Затова от сянката
надничаха те,
в сянка криейки
безлистието си.

2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румена Румена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...