По юлски
Шепичка облаци плува в небето лениво.
Вятър люлее небесната люлка.
Залез тревите в оранжеви краски залива –
тихо очакване вечер, по юлски.
Грейва високо, зад облаци сърп месечинен,
свирят щурците на звънки гъдулки.
Бавно денят календарен на пръсти отмина,
тихо, смълчано пред вечер, по юлски.
Четката хваща набързо художникът нощен.
Дълго в житата рисува светулки,
сенките призрачни, даже и звездния кошер.
Тихо, желано, вечерно, по юлски.
Малко остана – щрих може би в тази картина,
чувство, което творецът притули,
сякаш на косъм росата с дъжда се размина.
Тихо тъгата е скрита по юлски.
© Ани Монева All rights reserved.
