По залез
По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя,
по прашните пътеки на свършващия ден.
Щом лято е и в залез мога да се влюбя,
когато силното ти рамо е до мен.
По залез, светът притихнал е смирен,
нощта очаква тихо да погали.
Ръцете ти, прегръщат с тих рефрен
от залеза рубинен, ласките събрали.
А полъха на вятъра в косите ми се губи,
пръстите ти в тях танцуват с него.
Луната е усмихната, на залеза се чуди,
с любов ни гледа от небето звездно.
Дали смирени ще дочакаме зората,
сред песни на щурци в ръжта?
Сега сме тук. Нежно ми държиш ръката.
По залез, в рубинения миг на любовта.
