По заник слънцето е алено...
По заник слънцето е алено
и галят снопове от светлина,
по залез поникналите спомени
букет са от разцъфнали цветя...
Каквито от пазара не си купих,
защото във душата разцъфтя
красива роза, алена от истини
и напоена със живителна сълза.
Такава роза няма на пазара,
с пари не се купува любовта.
Безценна беше обичта ми,
поставена на твоята ръка.
Но тя е птичка и отлитна...
сега е със разперени крила,
дори в скала да се разбие,
нехае тя, познала волността...
Потъва слънце, гаснещ огън
обагря със жарта гората,
запазих светъл, чуден спомен,
а болката удавих в светлината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
