Sep 11, 2014, 6:14 PM

Победител е... смъртта

  Poetry » Other
792 1 9

Злото навлезе във живота ми,
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцето ми.
Душата обви с непрогледна тъга.
Оголи зъбùте вампирските
и яростно впи ги дълбоко в плътта.
Измисли си сенките - черните
на сцена ги сложи да видя кръвта.
Юмруци показа... и ноктите
злокобно насочени право към мен.
А мисъл изписана в криптите
зачеркна светилото с лъч заклеймен.
Злото нахлу... но препъна се
в дръзка преграда - гранитна скала.
За мене едничко спасение
от камък въздигната мощна вълна.
Сблъсък разтърси устоите.
Гръм титаничен отекна в нощта.
А след тишината в двубоя,
бе победила фатално...  смъртта.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много болка и тъга...Eдна тъжна 6-ца от мeн!
  • Благодаря ви!
  • Танче...*
    Това не се коментира...
    Прегръщам те!*
  • Смърта убива тленното. Духовното остава при живите!А те пазят силно любовта към свойте починали.Докато сърцата им бият а след това други поемат щафетата.За вярата и любовта...Тъжно е но вярвай!!!
  • За съжаление смъртта побеждава всичко, Таня!
    Но докато сме живи трябва да сме твърдо срещу нея!Съпричастен съм към твоята мъка!Поздрави от мен и все пак лек ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...