Apr 21, 2010, 8:56 PM

Почти до еретичност 

  Poetry » Civilian
1201 0 7
В несъмнала вода
не искам да ме има,
където в златна рая
е скътан хлябът -
отвън във ореол,
а вътре... мрак
и в мрак все стене
житото бяло на душата ми.
Пред мене - път,
зад мен живота си оставям.
Всичко!
Морето, мириса на кея, охрата на вечерта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??